Актуални новини

Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Себестойността на хляба е толкова плашеща, че е неизвестна

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:38

Материал на ИА "Фокус", 18.01.22, рубрика "Общество", автор: Димитър Димитров

София. Себестойността на хляба е толкова плаваща, че е неизвестна, защото за всеки производител е абсолютно различна и е характерна за неговите мощности и пазара на който той борави. Това каза председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева за предаването "Добър ден България" на Радио "Фокус".

По думите й хлебопроизводството е икономически бранш, който се нуждае от задължителната форма на рентабилност, която съществува във всяко производство, но тази форма на рентабилност е замръзнала точка в последните няколко месеца.

" В бранша "Хлебопроизводство и сладкарство" има едни от най-високите заплати спрямо всички останали хранителни браншове, но не значи, че те ще бъдат замразени. Опитваме се всячески да увеличаваме заплащането на заетите в бранша. Друг е въпросът, че и по този компонент всеки хлебопроизводител има своите възможности, ресурси как да го направи, кога да го направи и доколко е възможно това, според икономическото му състояние. И заради всичките тези компоненти, за съжаление прогнозата за хлебопроизводителите не е никак оптимистична за течащата вече 2022 г. Очакваме, че ще има затворени фирми, предприятия, малки пекарни, защото трудът става много скъп, той е на всичкото отгоре липсващ- липсват майстори, особенно в производители на закуски и не само, липсват подготвени кадри", изрази опасенията си Мариана Кукушева.

Тя забелязва, че проблем с кадрите има не само в България, а в цяла Европа и в света- младите хора са демотивирани да полагат системен труд.

"Ние се опитваме да компенсираме всички тези недостатъци през заплащането. За съжаление, пътят на развитие на хлебопроизводство няма да минава толкова през развитие на човешките ресурси, колкото през автоматизация и иновации в производствения процес, т.е. изместване на човешкия труд от машини", каза още Кукушева и обясни, защо дори и при добра реколта не може да се удържи поскъпването на хлебните продукти.

"Цената на пшеницата се определя от Международната борса . Тя не се определя от търсене и предлагане на вътрешния пазар. Същото се отнася и за цената на брашното. Бих казала, че в момента цената на тон брашно минава 1000 лева, а това е нещо, което не се е случвало в последните 10 години в България. Както обясних търсенето и предлагането в международния пазар определя цените. Когато търсенето, повтарям, е повече от предлагането, сами разбирате, че става въпрос за растящи цени. Освен това бизнес операторите назад по веригата са част от икономиката на страната и техните разходи също са завишени. Себестойността на брашното също е завишена, така че тези над 1000 лева, които споделих като пример за цена за тон брашно, всъщност не са спекулативна цена, а те са в резултат на неимоверното покачване на цените на енергията, на всички материали, на близо 30-процентна инфлация, която наблюдаваме в реалния живот. Така че няма спекула по веригата. Има икономически факти, които аз коментирам пред вас", допълни Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Ще поскъпне ли още хлябът у нас?

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:37

Материал на Българска национална телевизия, предаване " Денят започва с Георги Любенов", 16.01.2022г.

Най-слабо изразено е поскъпването на хляба от всички други храни. Това каза в "Денят започва с Георги Любенов" председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

По думите ѝ имаме да догонваме пазарните цени на Европа

„Цената на хляба в Европа се покачи два пъти. При нас доставната цена на хляба е покачена само в рамките на 35%”, посочи тя. „Според икономическите анализи не само у нас, а и в света, инфлацията ще продължава да расте. В света вече отчитат двуцифрено число. Реално потребителите у нас знаят, че тя наближава 30 %. Цената на енергоносителите се покачи. За електрическата енергия четири пъти, за газа – пет пъти. Цената на тон брашно мина 1000 лв.“.

Кукушева допълни, че пет-шест хлебозавода са преустановили работа заради цената на електроенергията. И уточни, че цените на зърнените култури са борсови. Каквито са и цените на петролните продукти.

„Когато петролът се покачва, както има тенденция на международната борса, и при нас има покачване на цената на транспорта. Още едно перо, което не можем да спестим. В момента хлебопроизводителите се опитват да удържат и да поемат за своя сметка това увеличение. Всеки сам за себе си решава докога това може да се случва. Не сме оптимисти обаче“, заяви тя.

В момента пазарът е толкова стагниран, че не би търпял лошо качество на хляба. За съжаление имаме сив сектор, който се промъква между капките. Този сив сектор основно присъства в малките търговски обекти и в малките населени места. При хляба няма тази динамика на отпадане на потребителско търсене, както се забелязва при останалите храни. Хлябът е насъщен.

Мариана Кукушева: Малките квартални пекарни ще поемат най-големия удар

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:36

Заради форсмажорните обстоятелства с цените на енергоносителите

За пръв път от години цената на брашното е прехвърлила 1000 лева за тон, солта е стигнала 1,60 лв.

Материал на Българско национално радио, програма „Хоризонт“, 10.01.2022г., автор: Веселина Миланова

„Ще оцелеят фирми, които са енергоспестителни,които имат модерно производство, които имат финансови запаси, които поддържат квалифицирана работна ръка, които имат сигурен пазар. Тъй като работим в ситуация на форсмажор, най-големия удар ще поемат малките квартални пекарни, които нямат финансови ресурси, за да покрият трупащи се загуби.“

Това каза в интервю за БНР Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. По думите ѝ свиващият се бюджет за готови закуски ще се отрази неминуемо на малките производители, които имат точно определен асортимент.

Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият бранш в преработвателната промишленост. Хлябът се произвежда предимно вечер, посочи Кукушева.

„Ако енергията се покачи в рамките на 400%, синьото гориво се покачи 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за стойността на хляба“, посочи тя.

За първи път от години цената на тон брашно е прехвърлила 1000 лева, обясни Кукушева.

Голямото количество реколта не определя цената на пшеницата, тя е борсова стока, а в резултат на пандемията и напечатаните пари има много свободни пари, които търсят стоки, допълни Мариана Кукушева.

Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.

„Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама едва ли би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител“, коментира Кукушева, като не отрече, че има и такива опити.

Опаковките също са поскъпнали, а движението в цената на солта е от 12 стотинки до 1.60 лева, отбеляза тя.

Мариана Кукушева е песимист, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.

Кукушева припомни предложението да бъде въведен 9% ДДС за всички храни у нас.

„Потребителят заслужава тази социална стъпка.“