Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите: У нас има нелоялен внос на полски пакетиран хляб

900 милиона лева годишно изтичат в сивия сектор. Очакваме богата реколта от пшеница - над 5 млн. тона.
Визитка:

Специалист в производството на хляб, тестени и сладкарски изделия.
През 2009 г. е избрана за председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

 - Г-жо Кукушева, само преди няколко дни бе представен анализ на учени от Института за икономически изследвания, според който българите консумират хляб от замразени заготовки. Съгласна ли сте с това твърдение?

- Според нас авторът на тези данни не е разбран правилно. Затова искам да уточним нещо важно, за да бъдат добре информирани потребителите. Технологията на замразяване при прекъсване на печенето отговаря на последните тенденции в световния пазар на бранша хлебопроизводство, тъй като изискванията на потребителите са свързани с това да получават топла и прясно изпечена храна. Тук говорим конкретно за хляб и хлебни изделия.

С оглед на това става дума за най-безобидната технология за предоставянето на пресен продукт на хората. Замразяването е алтернатива на химизацията на храната, за да е свеж един продукт. В противен случай той трябва да бъде пълен с химия. Ще изтъкна още едно важно доказателство - ако замразяването вредеше на човешкото здраве, то би следвало да сме изхвърлили от бита си всички хладилници и фризери. Всяка домакиня знае, че когато замеси тесто и определено количество от него остане неизползвано, то може да бъде съхранено в хладилна камера при определена температура. След това се размразява и това не влияе на качеството му по никакъв начин. Така че няма замразени заготовки, има технология на замразяване при хлебните изделия, за да стигнат до търговските обекти, където се доизпичат на място. Ние категорично заявяваме, че замразените изделия са навсякъде. Те не са само в търговските вериги, а и в малките пекарни, които поддържат богатия си асортимент точно благодарение на замразяването. Няма как за 8 часа да се създаде този богат асортимент, технологичното време за това не е достатъчно.

- И да разбирам, че няма внос на замразени хлебчета отвън, както се твърдеше?

- Отдавна няма такъв внос. Напротив, България е износител, тя участва на пазара точно чрез тези видове храни в нашия бранш. И всяко друго твърдение е повече от смешно. Има нелоялен внос - сива икономика, на полски асортименти. Става дума за пакетиран, готов за консумация хляб, на който пише, че е без консерванти, и се предлага масово в кварталните дрогерии и биомагазини. Той е със срок на годност 6 месеца и съм сигурна, че Агенцията по храните не е забелязала това.

- Можем ли да кажем обаче, че хлябът у нас се произвежда изцяло с българска суровина?

- Всички пшенични хлябове се произвеждат изцяло от българска пшеница. Останалите са от миксове, в които суровината не е произведена у нас. За това обаче къде и как е произведена, има ли ГМО производителят е длъжен да информира на етикета съгласно регламент 1169.

- Очаква ли се все пак промяна в цената на хляба във връзка с очакваната промяна в цената на еленергията?

- В момента сме в очакване и засега няма основание да коментираме промяна в цената на хляба. Имаме преходни остатъци в голямо количество. Реколтата на пшеница, чиято жътва ще започне след около 20 дни, е повече от богата като количество. За първи път се очакват над 5 милиона тона. При положение че е много добра реколтата в Украйна и Русия. Наистина тази година стопаните са се погрижили добре за земеделските си площи. Вярно е, че се наложи провеждане на повече мероприятия с оглед на дъждовната и студена пролет, но добрите стопани не се оставят просто в ръцете на съдбата. Днес (бел.ред. - вчера) е Спасовден, нашият професионален празник. Смята се, че на този ден душите на мъртвите, които са слезли на земята по Великден, се качват отново на небето. Това е още един знак колко е важна храната, която произвеждаме ние, хлебарите. С хляб посрещаме и изпращаме живота. Затова нашата отговорност е огромна и неслучайно през последните две години диетолозите са категорични, че хлябът е част от здравословния хранителен режим. Това беше постигнато благодарение на доброто ни партньорство. Не можем да не отчетем този факт, защото той преобърна мисленето на родните потребители. Вече няма разумен и интелигентен човек, който да твърди обратното. Човечеството е оцеляло благодарение на хляба. Отдавна от браншовия съюз заявихме, че средиземноморската диета е здравословна и гарантираща използването на екопродукти. Изрично не казвам био, защото това е търговска марка и с нея не рядко се злоупотребява. Дори има подадени сигнали от колеги в Европа за немалко случаи с измама с храни. Неслучайно регламентът беше променен и тази промяна влиза в новия Закон за храните, който се надяваме да стане факт от януари 2017 година. Според него при измама с храни не просто предприятието ще бъде затворено завинаги, а ще се търси и наказателна отговорност.

- Как можете да се преборите със сивия сектор обаче, който е голям проблем?

- Сивият сектор съществува там, където съществува неяснота у потребителя и където нормативната уредба му дава възможност да съществува. Затова със социалните си партньори разработваме цял пакет от мерки, да се диференцира ДДС ставката за хляба, за да спре изтичането на милиони левове от джоба на данъкоплатците. До момента по наши разчети браншът хлебопроизводство е вносител на около 150 млн. лв. ДДС в хазната, при положение че още толкова се крадат. Ако се диференцира ДДС ставката, браншът ще се изчисти от сивия сектор, ще се намали крайната цена на хляба към потребителя. В същото време събираемостта няма да намалее. Дори ще изсветлим работни места. Всяка измама с храни е сериозно престъпление.

- По колко хляба дневно се продават на сивия пазар, правили ли сте изчисления?

- При внос на 150 милиона лева ДДС в държавната хазна, още толкова се краде. А нашият официален годишен оборот е около 900 милиона лева. Още толкова милиона лева е неофициалният оборот, който е по разчети спрямо население и потребление на хляба. Вярваме, че дойде времето да се сложи край на изтичането на пари от бюджета.

- На Спасовден е и професионалният ви празник. Какво ще пожелаете на потребителите и на колегите си от бранша?

- Искам да поздравя колегите си, да им пожелая здраве и сила. Вяра, че животът продължава и че сме длъжни да се борим за развитие на конкурентния пазар, за да повишим качеството. А на потребителите пожелавам да са по-взискателни, да търсят информация и да поддържат връзката с нас чрез медиите. Нека заедно да ни е по-сладък хлябът.

• Предишна
• Следваща