Актуални новини

Земеделците към новата власт : Идат фалити! Вземете спешни мерки!

Детайли

Създадена: Четвъртък, 23 Декември 2021 16:22

Форум "Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието"

Национална кампания на в-к Стандарт "ДА! На Българската храна", 10.12.2021 г.

Идат фалити. Новата власт спешно трябва да вземе мерки. Аларма за изключително тежката ситуация в агросектора удариха млекари и животновъди по време на форума "Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието." Международната конференция, организирана от "Стандарт" и Атидже Вели, евродепутат от Обнови Европа/ ДПС, бе част от националната кампания в подкрепа на родните производители, преработватели и търговци "ДА! На българската храна" , която медията ни провежда вече 15-та година. В навечерието на 30- тия юбилей на "Стандарт" инициативата стана международна. Специално учстие във форима взе еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски , който даде специални съвети на българските земеделски компании. Войчеховски отправи и препоръки към страната ни как да се възползва най-добре от възможностите, които дава Европа.

Ако не се направи нещо спешно в тази държава, ще започнат фалити , предупреди Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите. Той подкрепи идеята за намаляване на ДДС за храните. "Срещу по-малко от 2 % от националния бюджет ще имаме по-голяма справедливост. 25 от 28 държави в Европа са социално по-справедливи от нас. Хайде да вървим към тази Европа", призова Михайлов. По думите му фалитите в сектора ще предизвикат ефекта на доминото. "Хората ще хвърлят пешкира, няма да работят", алармира той. И заяви: "Аз съм собственик от 21 години на бившата "Сердика Хасково". Никога не е било както сега. Досега не съм бил на загуба заяви Михайлов и посочи, че сега за пръв път е на загуба. Досега винаги е давал коледни премии на служителите си, а сега бонуси не само няма да има, но и се налага да забави заплатите. "160 човека са ангажирани в нашата структура. Какво трябва да се направи, за да не отидат тези хора на борсата", попита Михайлов.

Положението на нашите животновъди, на нашите свиневъди, е катастрофално. Заради скъпия ток, високата цена на фуража и ниската цена на свинското месо животновъдни стопанства са пред фалит, заяви и председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. Той също призова ДДС за храните да бъде намален на от 20 на 9%. "Виждам на форума бивши министри, бивши и настоящи депутати, надявам се да се вслушат в призива ни. Това е единствената мярка, която можем да направим, за да не вдигаме цените. Защото ако вдигнем още цените, потербителят ще каже:" Гледайте си работата" и ще отиде да купи нещо полско, нещо немско", посочи Урджанов.

Темата за намаляване на ДДС върху храните бе сред най-болните и дискутирани от бранша.

Имаме конкретно искане за 9% ДДС за храните, каза Яна Иванова от Сдружение храни и напитки. "Ние сме една от трите европейски държави в ЕС, които нямат понижена ставка. Потреблението пада заради високите цени и ние имаме спешна нужда от подкрепа. Нашето искане е в полза на всички потребители, това е антиинфлационна мярка. Казват ни-да, но ще намалее рязко приходът от ДДС. При нас има голям сегмент от сива икономика , вярваме, че той ще изсветлее с 9% ДДС. Имаме такъв пример от Румъния, където приходите не паднаха, а се покачиха при намаляване на ставката. Вярваме, че това е начинът да се върне лоялната конкуренция. Защото нелоялната уврежда не само фиска, но и всички производители, които плащат данъци", каза Иванова.

Днес браншовите организации сме по-обединени от всякога в това, което правим като Национален съвет по храните, заяви Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара. Заради високата инфлация и високите цени на енергоносителите е необходимо да имаме ставка от 9% ДДС за всички храни и напитки, посочи Чорбаджийски. По думите му, винопроизводството в България е на колене от много години. " Всички европейски държави субсидират гроздопроизводителите, а у нас имаме субсидия само 27 лв. за декар лозе, колкото е за пасище. Но лозето за разлика от пасбището, иска целогодишна грижа", каза още Чорбаджийски.

Първите ни стъпки трябва да са насочени към намаляване на ДДС за храните от първа необходимост, каза зам.-председателят на 47-ото НС Ива Митева.

"Поздравявам "Стандарт" и всички участници във форума с усилията години наред да опазват качеството на българските храни и да съхраняват истинския им вкус, който помним още от деца. Вие спомагате българската земя да е още жива и българските полета да са пълни със златни ниви", обърна се Митева към присъстващите производители.

Има такъв народ първи внесохме предложение за по-ниска ставка за ДДС за храните, заяви топ земеделския експерт на ИТН, депутатът Пламен Абровски. По думите му в земеделието и храните има проблеми. Трябва обаче да се работи за решаване на причините за проблемите.

Защо гроздопроизводителите не взаимодействат с винопроизводителите? Защо България произвежда толкова много зърно, а не може да произведе евтин хляб? Защо ядем колбаси със свинско от Испания, а не от България?, запита Абровски.

Приоритетите на хранително-вкусовата индустрия са приоритети и на ДПС, затова винаги ще срещнете подкрепа, каза депутатът от ДПС Имрен Мехмедова. Тя обаче постави условие, за да подкрепи движението намалена ставка. "За да подкрепим 9% ставка на ДДС, искаме да ни се гарантира, че тя ще доведе и до по-ниски цени на потребителите. Защото в нашите анализи виждаме, че досегашните случаи на редуциране на ставката не се случва точно така", каза Имрен Мехмедова.

България е традиционен производител на етерично-маслени растения като маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други растения, които могат да се използват в козметичната индустрия, медицината като средство за унищожаване на насекоми и паразити, и други цели. България би могла също така да продължи да се се възползва от сравнително големия си сектор на растениевъдството и да помогне на земеделските стопани да разширят производството на растителна основа, тъй като обществото и стратегията "От фермата до вилицата" препоръчват храни от растителни източници, каза еврокомисар Януш Войчеховски. И заяви: "България би могла да засили производството си на вино със защитени наименования, което през последната година намалява. Разбирам, че някои от традиционните за България месни продукти, като филе "Елена" или луканка "Панагюрска", също са защитени.

Много неизползван потенциал има в развитието на сектора на биологичното земеделие в България, който макар и да се увеличава, все още представлява само 2,6% от общата използвана земеделска площ през 2018г., каза още Войчеховски.

Биологичното производство ще е един от начините да увеличим доходите на земеделците, да ги върнем в селските райони, каза евродепутатът Атидже Вели. И допълни: Има 1 млрд. лева от Европа за малките ферми.

По нейна покана по време на форума се състоя своеобразна среща на върха на най-големите експерти в земеделието от Европа. Съвети на родните фермери даде Пиер Баску, директор "Устойчивост и подпомагане на доходите", в главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Европейската комисия. Детайли от новата Обща селскостопанска политика на ЕС разясни Улрике Мюлер, евродепутат от група "Обнови Европа" . За българските производители и преработватели от особенно значение бе участието на Пека Песонен, генерален секретар на Копа Кождека.

Присъствието ни тук днес е и поредно доказателство, че дискусиите, които провеждаме вече 15 години в рамките на кампанията "ДА! На българската храна" , не само са необходими. Те са резултатни. Разрешавали са огромни противоречия между различни сектори, постигало се е съгласие по конфликтни теми, тлеещи с години, каза главния редактор на в. "Стандарт" и ръководител на кампанията "ДА! На българската храна" Славка Бозукова.

Стъпваме на петте приоритета от великденската дискусия "ДА! На българската храна" , каза Мариана Кукушева, шеф на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от международния форум. И изброи: Първият от тях бе за 9% ДДС за всички храни, който днес е по- актуален от всякога заради галопиращите цени на хранителните продукти. Вторият- всички обществени поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. "Наше проучване показа, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в държава от ЕС", посочи Кукушева.

Третият приоритет - предвидими икономически правила и стандарти в продължителен период от поне 10 години. Четвърто- подпомагане на суровинния сектор без ограничение. Пето- участие на бизнеса при изработване на рамката на Европейската комисия за хранителния сектор.

По време на форума "Стандарт" отличи най-успешните компании в износа и онлайн търговията.

Мариана Кукушева: Стъпваме върху 5- те приоритета

Детайли

Създадена: Четвъртък, 23 Декември 2021 16:20

Форум "Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието"

Национална кампания на в-к Стандарт "ДА! На Българската храна", 10.12.2021 г.

На предишния форум на "Стандарт" Да! На българската храна, който се проведе преди Великден, поставихме 5 приоритета, които са актуални и днес. Това заяви Мариана Кукушева, шеф на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от форума на "Стандарт"- "Криза и зелена сделка. Време за бързи решения в земеделието", част от националната кампания "ДА! На българската храна".

Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите припомни приоритетите.

Първият от тях бе за 9% ДДС за всички храни, който днес е по-актуален от всякога заради галопиращите цени на хранителните продукти.

Вторият- Всички обществени поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. "Наше проучване показа, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в държава от ЕС", посочи Кукушева.

Третият приоритет- предвидими икономически правила и стандарти в продължителен период от поне 10 години.

Четвърто- подпомагане на суровинния сектор без ограничение.

Пето- участие на бизнеса при изработването на рамката на Европейската комисия за хранителния сектор.

Друга тема, която бе засегната още на Великденския форум на "Стандарт" "ДА! На българската храна", бе за скъпия ток. Днес това е най-големият бич за бизнеса. Вече е време за дългосрочни договори, каза Мариана Кукушева.

Тя даде думата на бизнеса, за да сподели своите проблеми пред представителите на властта. Близо сто участника събра международната конференция, която се проведе в столичния хотел "Маринела".Сред тях бяха представители на браншовите организации от хранително-вкусовия и земеделския бранш, бизнесмени, предприемачи, представители на законодателната власт, както и от служебния кабинет, дипломати, посланици, хора от академичната общност, медии. Форумът бе разделен на два панела- в първия с модератор председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева се включиха председателят на Асоциация на месопреработвателите Атанас Урджанов, председателят на УС на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски, Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите у нас.

Във втория панел с модератор евродепутатът от ДПС/Обнови Европа Атидже Вели се включиха чрез видеовръзка директорът по "Устойчивост и подпомагане на доходите" към ЕК Пиер Баску, генералния секретар на най-голямата аграрна организация на ЕС "Копа Коджека" Пека Песонен и евродепутатите Улрике Мюлер и Петър Витанов.

Мариана Кукушева, НБСХС: 9% ДДС означава висока събираемост на данъка

Детайли

Създадена: Вторник, 21 Декември 2021 11:13

Материал на ИА "Фокус", 8.12.21г., автор Милослава Ангелова.

9% ДДС означава висока събираемост на данъка. Това каза за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).

" Всяка партида хляб излиза с различна себестойност. Това води до изключителни притеснения и до изкривяване на търговски практики. Говоря за хляба, но ситуацията с останалите храни не е по-различна. 9% ДДС на основни или на всички храни значи повишаване на платежоспособността или повече пари в потребителите за покупка на повече стоки. Това значи разпологаем лимит за бизнеса , който ще бъде ползван за повишаване на работните заплати. Нашите служители и работници също са потребители и те усещат удара на инфлацията, който в момента е в рамките на 30%. Прогнозата на Световния продоволствен съвет на ООН е, че ще продължи да се повишава цената на основни хранителни суровини с истински произход, т.е не заместители. Тази тенденция е очертана в рамките на следващите 5 години. 9% ДДС означава висока събираемост на данъка. Ако някой икономист , твърди , че ДДС ще бъде намалено като пари постъпления, не е прав, защото данъчната основа расте и паричният поток, който влиза в хазната е по-голям", поясни тя.

"Ако се направи реверансът за 9% ДДС за храните, това означава осветляване на сивата икономика, която в България в момента е в рамките на около 30%, без да имаме претенцията за абсолютна представителност. Данните, с които боравят НАП и Министерството на финансите, са абсолютно конфиденциални и ние правим отчасти анализи на пазара, без да имаме претенцията за абсолютна представителност", каза още Мариана Кукушева.

Според нея 9% ДДС ставка е прожектор, осветяващ пазара: "Високото потребление мисля, че го видяхме в рамките на горещото лято, което имахме. Няма как да коментираме, че 9% на ДДС ставка би допринесла за изкривяване на пазарни практики. Точно обратното- това е един прожектор, който ще освети пазара и ще покаже веригата на доставки в цялата светлина и в цялата акцентност."

"През есента коментирахме, че себестойността на хляба от реколта 2021 година ще бъде променена и то драстично. Казах вече, че над 150% е покачена цената на основната суровина за нас, каквато е брашното. При този темп на работа на свободната енергийна борса, която в пиковите часове цената на тока минава 700 лв. без ДДС, няма как да коментираме, че себестойността може да бъде преглътната от доставчиците. Тя неминуемо предизвиква съответното увеличение на пазара на хляба, така че потребителят да усети по джоба си това увеличение. Пазарното поведение е строго индивидуално за всеки български хлебопроизводител и ние неможем да говорим за единна ставка на увеличението, при положение, че всеки хлебопроизводител има своята себестойност и своето пазарно поведение. Проблемът не е просто в достигнатите цени до момента, проблемът е, че няма предсказуемост, че цената на газа продължава да се увеличава , която влияе и на цената на тока, че търсенето на енергия става все по-голямо в енергийните месеци, в които се намираме, и в същото време ние продължаваме да сме редовни данъкоплатци. Като такива искаме държавата да преосмисли начина, по който ще стимулира социално уязвимите групи хора, каквито са българските пенсионери, така че те да могат да поемат натиска на инфлацията", обясни Кукушева.

Тя добави, че свободен пазар значи и свободно прилагане на социални мерки за хората, които са в неравностойно социално положение.