Национална кампания на в-к Стандарт "ДА! На Българската храна", 10.12.2021 г.
На предишния форум на "Стандарт" Да! На българската храна, който се проведе преди Великден, поставихме 5 приоритета, които са актуални и днес. Това заяви Мариана Кукушева, шеф на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от форума на "Стандарт"- "Криза и зелена сделка. Време за бързи решения в земеделието", част от националната кампания "ДА! На българската храна".
Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите припомни приоритетите.
Първият от тях бе за 9% ДДС за всички храни, който днес е по-актуален от всякога заради галопиращите цени на хранителните продукти.
Вторият- Всички обществени поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. "Наше проучване показа, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в държава от ЕС", посочи Кукушева.
Третият приоритет- предвидими икономически правила и стандарти в продължителен период от поне 10 години.
Четвърто- подпомагане на суровинния сектор без ограничение.
Пето- участие на бизнеса при изработването на рамката на Европейската комисия за хранителния сектор.
Друга тема, която бе засегната още на Великденския форум на "Стандарт" "ДА! На българската храна", бе за скъпия ток. Днес това е най-големият бич за бизнеса. Вече е време за дългосрочни договори, каза Мариана Кукушева.
Тя даде думата на бизнеса, за да сподели своите проблеми пред представителите на властта. Близо сто участника събра международната конференция, която се проведе в столичния хотел "Маринела".Сред тях бяха представители на браншовите организации от хранително-вкусовия и земеделския бранш, бизнесмени, предприемачи, представители на законодателната власт, както и от служебния кабинет, дипломати, посланици, хора от академичната общност, медии. Форумът бе разделен на два панела- в първия с модератор председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева се включиха председателят на Асоциация на месопреработвателите Атанас Урджанов, председателят на УС на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски, Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите у нас.
Във втория панел с модератор евродепутатът от ДПС/Обнови Европа Атидже Вели се включиха чрез видеовръзка директорът по "Устойчивост и подпомагане на доходите" към ЕК Пиер Баску, генералния секретар на най-голямата аграрна организация на ЕС "Копа Коджека" Пека Песонен и евродепутатите Улрике Мюлер и Петър Витанов.
Материал на ИА "Фокус", 8.12.21г., автор Милослава Ангелова.
9% ДДС означава висока събираемост на данъка. Това каза за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).
" Всяка партида хляб излиза с различна себестойност. Това води до изключителни притеснения и до изкривяване на търговски практики. Говоря за хляба, но ситуацията с останалите храни не е по-различна. 9% ДДС на основни или на всички храни значи повишаване на платежоспособността или повече пари в потребителите за покупка на повече стоки. Това значи разпологаем лимит за бизнеса , който ще бъде ползван за повишаване на работните заплати. Нашите служители и работници също са потребители и те усещат удара на инфлацията, който в момента е в рамките на 30%. Прогнозата на Световния продоволствен съвет на ООН е, че ще продължи да се повишава цената на основни хранителни суровини с истински произход, т.е не заместители. Тази тенденция е очертана в рамките на следващите 5 години. 9% ДДС означава висока събираемост на данъка. Ако някой икономист , твърди , че ДДС ще бъде намалено като пари постъпления, не е прав, защото данъчната основа расте и паричният поток, който влиза в хазната е по-голям", поясни тя.
"Ако се направи реверансът за 9% ДДС за храните, това означава осветляване на сивата икономика, която в България в момента е в рамките на около 30%, без да имаме претенцията за абсолютна представителност. Данните, с които боравят НАП и Министерството на финансите, са абсолютно конфиденциални и ние правим отчасти анализи на пазара, без да имаме претенцията за абсолютна представителност", каза още Мариана Кукушева.
Според нея 9% ДДС ставка е прожектор, осветяващ пазара: "Високото потребление мисля, че го видяхме в рамките на горещото лято, което имахме. Няма как да коментираме, че 9% на ДДС ставка би допринесла за изкривяване на пазарни практики. Точно обратното- това е един прожектор, който ще освети пазара и ще покаже веригата на доставки в цялата светлина и в цялата акцентност."
"През есента коментирахме, че себестойността на хляба от реколта 2021 година ще бъде променена и то драстично. Казах вече, че над 150% е покачена цената на основната суровина за нас, каквато е брашното. При този темп на работа на свободната енергийна борса, която в пиковите часове цената на тока минава 700 лв. без ДДС, няма как да коментираме, че себестойността може да бъде преглътната от доставчиците. Тя неминуемо предизвиква съответното увеличение на пазара на хляба, така че потребителят да усети по джоба си това увеличение. Пазарното поведение е строго индивидуално за всеки български хлебопроизводител и ние неможем да говорим за единна ставка на увеличението, при положение, че всеки хлебопроизводител има своята себестойност и своето пазарно поведение. Проблемът не е просто в достигнатите цени до момента, проблемът е, че няма предсказуемост, че цената на газа продължава да се увеличава , която влияе и на цената на тока, че търсенето на енергия става все по-голямо в енергийните месеци, в които се намираме, и в същото време ние продължаваме да сме редовни данъкоплатци. Като такива искаме държавата да преосмисли начина, по който ще стимулира социално уязвимите групи хора, каквито са българските пенсионери, така че те да могат да поемат натиска на инфлацията", обясни Кукушева.
Тя добави, че свободен пазар значи и свободно прилагане на социални мерки за хората, които са в неравностойно социално положение.
Материал на ИА "Фокус" от 8.12.2021г. с автор Милослава Ангелова
Не е нормално в третото десетилетие на 21-ви век да въвеждаме отново понятията "глад" и "недостиг". Това каза за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).
По думите й през следващата половин година се очаква масово да затворят малки предприятия, произвеждащи хляб. "При такова свиване на пазара, каквото е в момента, сивата икономика ще продължи да се увеличава ежедневно. В момента имаме затворени вече 7 големи предприятия, които преустановиха дейност. Това е недопустимо. Обществото и икономиката на държавата нямат нужда от висока безработица. Имаме нужда от изправяща се икономика", каза още тя.
"9% ДДС ставка на основни храни, защо не и за всички храни, произведени в България, означава преди всичко задържане за дълъг период от време на съществуващите цени. Към момента картината е следната: цената на електрическата енергия е повишена с 400%, цената на газа наближава 280% покачване, цената на водата също има покачване, цената на основната за нас суровина, каквото е брашното, има увеличения със 150%, а на места и 200%. При това стечение на нещата и при тези обективни предпоставки, които влияят пряко върху себестойността на продукта, който ние създаваме, има абсолютна непредсказуемост на пазара и има факт, който граничи с безумие".
Според Кукушева липсва икономическа логика.
РЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2025 година.
Изтегли от ТУК
Веган диетата е свързана с възможен риск за здравето при пеленачета и деца, поради тяхната необходимост от по-голямо количество нутриенти по време на растежа.
Пресконференция от подписването на спо разумението между КТ "ПОДКРЕПА" И НБСХС- 21.03.2016 г.
Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене
-------------------------------------------------Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя